Националната здравно-информационна система (НЗИС) играе ролята на пазител на основни данни, подобно на ДНК. И двете системи споделят множество сходства по отношение на обработката на информация.
Както ДНК не може да бъде директно достъпена, за да се използва информацията от нея, така и НЗИС не предоставя директен достъп до крайните потребители на системата. За целта и двете системи използват посредници, които по строго определени правила и механизми имат достъп само до необходимата информация за конкретната цел. В случая на ДНК такъв посредник е информационната РНК (иРНК), чиято задача е да копира точно определен участък от ДНК и да направи възможно разчитането му чрез процес, наречен транскрипция.
По подобен начин, когато една система чете информация от база данни, това се случва по определени правила, известни като "транзакции". Резултатът от този процес е копие на търсената информация, което обаче все още не е готово за непосредствена употреба от биологичната или компютърната система. Следва процесът на превеждане на информацията – т.нар. транслация. В биологичната система това включва създаването на белтъчна молекула по указанията, записани в иРНК. В компютърните системи (с леки условности) процесът е подобен и се нарича десериализация. Крайният резултат е логически нов обект, който съответната система може да използва. В биологичния контекст това е определен белтък с характерна структура и функция, а в софтуерната система това е определен обект от данни, който улеснява работата с тях.
Важно е да се отбележи, че тези обекти отразяват наличната информация в момента на копирането й. Ако междувременно наличната информация в ДНК или базата данни бъде променена, това няма да се отрази автоматично в новосъздадените обекти и те ще представляват старите данни. Докато при ДНК такива събития са изключителни, при базите данни те могат да настъпят.
Тук се крие и голямата разлика между двете системи. ДНК сама по себе си е пълен набор от информация, която не може да бъде добавяна или премахвана лесно – или поне не е препоръчително. Наличните данни могат да бъдат изменяни, но това става трудно и бавно на случайни принципи. От друга страна, базите данни са създадени да събират данни. Записването на информация се осъществява по сложен механизъм, за да се гарантира цялостта, хомогенността и достоверността на данните при завършване на записа. Тези принципи са особено критични за медицинската информация.
Поради тази причина, софтуерите, разработвани за работа с НЗИС, трябва да отговарят на редица изисквания при правене на заявки към централната система. Заявките се правят по международния стандарт H7 FHIR и са придружени с електронен подпис като гаранция за достоверност и уникалност.
Сходствата между биологичните и компютърните системи са многобройни. Любопитно е как при изграждането на архитектурата и принципите на работа на софтуерите, хората са наподобили много от принципите на действие на биологичните системи. Надяваме се в бъдещи публикации да разгледаме още подобни принципи.